Защо да чета етикета?

Защо да чета етикета?
Photo by Claudio Testa / Unsplash
Губим ли си времето, запознавайки се със съставките? Определено не.

  Независимо дали е крем за лице от кварталното магазинче или околоочен крем на стойността на минималната работна заплата, първото нещо, за което трябва да гледаме в един продукт, не са обещанията за това каква сияйна кожа ще ни даде, а съставките му.

  Разбирането на списъка със съставките не е нещо, което идва естествено на всеки, напротив. Без да разбираш от това, няма как да можеш да кажеш коя съставка е добра за твоята кожа и коя не е. Някой съставки като вода (water), ретинол (retinol), глицерин (glycerin) са лесни за разчитане, но какво остава за cetearyl glucoside, tocopherol acetate, magnesium ascorbyl phosphate и сложни химични съединения.

  Като човек с изключително чувствителна кожа, съм вложила доста време в четене на етикети и съпоставки между продукти, за да видя точно какво не ми понася на кожата и повярвайте ми – независимо „колко уникално мирише това кремче!“ или колко инфлуенсъри са го рекламирали (без да са го тествали дори) и твърдят, че ги е дарило с кожа, като на бебешко дупе... понякога щетите, които може да нанесе на кожата ви са доста по-големи.


Няколко причини защо трябва да четем етикета?

Чувствителност и алергии

Ако сте алергични или чувствителни към някоя съставка, близък поглед над списъка със съставките може да помогне да оставите обратно на рафта всичко, което може да предизвика нежелана реакция.

Личен избор

Някои от нас може да не харесват чувството на силикон или кокосово масло върху кожата и това да им помогне да се насочат към друг продукт, който да удовлетворява по-добре нуждите и търсенето им.

Ефективност

Дали постигнатия резултат ще е това, което сме си поставили да търсим като цел от даден продукт – например дали даден серум за лице има достатъчно витамин Ц, за да подсили производството на колаген или пише, че го има само с маркетингова цел..

Заместители

Може да се научим кои съставки правят продукта това което е и да търсим техни сродни заместители като по-евтина алтернатива. (за заместителите ще си говорим в някоя от следващите статии 😉).